Съществуват пет паралелни свята, като само този, нашият е стационарен. Белият свят, в който отиват душите без кармична обремененост е в място, което зависи от местоположението на черния свят. Там пък отиват душите, които не са пожелали да се усъвършенстват или не са имали възможност да го направят.

     Представете си една сфера, в ядрото на която е разположен земният живот, а около него кръжат останалите, неземните му форми, които никога не са в постоянно равновесие. Нямат една и съща форма, нито място, всичко зависи от количеството и качеството на душите, които ги обитават в момента.

     В третия свят ние влизаме много често - това е светът на въображението. Понякога това е най-силният свят за дълго време, тогава той доминира над останалите и дава отражение върху тях. Това се случва, когато в нашия свят има много и талантливи творци и прогресът върви устремно напред. Има вече няколко такива ери, когато третият свят е бил определящ качеството на другите четири свята. Тогава смелостта на въображението е надхвърляла границите на собствения ни свят и е завладявала териториите на останалите.

     Светът на сънищата е четвъртият и в него също имаме постоянно участие. Но там ние нямаме сила. В сънищния свят сме само актьори, но не и сценаристи. И макар понякога да можем да предизвикаме началото или края на някой сън, или да го поудължим, ние не сме в състояние да контролираме ситуацията и поведението си в тях. Дори в повечето случаи не можем да си ги обясним. И това е, защото в този свят граничат и се размиват всички останали. До него имат достъп всичките закони, на които са подвластни другите светове. Светът на въображението е ограничен от собствените ни, човешки представи, но светът на сънищата съдържа и елементите на нечовешкото.

     Тъй както само земният свят е ограничен в пространството, пак само той е закотвен във времето. При останалите светове обаче не е така. Много хора се отличават с една особена памет и тези, които осъзнават притежанието й, могат да ни предсказват бъдещето или да ни разкриват миналото. По принцип всеки от нас я притежава... но не всеки знае това и не всеки може да вижда ясно с нея. Някои се раждат с отворено трето око, други - никога не проглеждат с него... Понеже няма граници между минало, настояще и бъдеще в другите светове, няма понятия място и време, е възможно да видим случки от всякакъв характер, докато се намираме в света на сънищата. Там човекът е и бебето и детето, и младежът и зрелият, и старият човек едновременно. Събитията се развиват без определен ред. Всичко е било, е, и ще бъде. Затова от света на сънищата ние взимаме своите решения безпогрешно. Или, както казват: "Утрото е по-мъдро от вечерта". Обикновено го отдаваме на това, че умът ни е по-отпочинал и бистър. А психолозите твърдят, че сънят помага на мозъка да се справи с натрупания стрес... но не. Просто решението ни на сутринта е повлияно от видяното насън. Лошото е, че не можем да насочим сами сънищата си, затова и не винаги виждаме решението там, затова и не винаги то е правилното. И все пак, благодарение на своите редовни посещения в сънищния свят, сме способни да приемем новия ден с нови сили, затова и успяваме да оцелеем, въпреки трудностите, въпреки всичките ни колебания, разочарования, депресии и стрес.

     Съществува и един друг феномен - колективното съзнание. Още преди откриването на съвременните бързи връзки за комуникации много информации са били пренасяни незнайно как на хиляди километри разстояние, а в много случаи няколко учени, без връзка помежду си, са правили едно и също откритие или извод, на който са основавали своето откритие. И точно това е обяснението - обмяната на информация през световете на духовното общуване. Почти като банка, но не за пари - само трябва да знаеш откъде и колко да вземеш.

     Толкова е привлекателен светът на сънищата, че много често ни се иска да не се откъсваме от него никога. Както и да си останем завинаги в света на въображението... или в света на белите души... Но има хора, които не могат да спят. Освен, че е физиологичен феномен, това е много особен случай и в духовния свят. Такава душа просто умее да преминава неусетно и за себе си, и за околните, в останалите светове, без никакъв преход и без това да остави каквито и да е свидетелства в паметта на собственика си. Затова и не се нуждае от физическия израз на съня - легнало тяло, отпуснати крайници, затворени очи, непълноценен мозък и всички останали симптоми. А на вас случвало ли ви се е да сънувате с отворени очи? Аз си признавам, че имам такива моменти. Понякога усещам, че правя нещо, без да си спомням как точно е започнало или се виждам на място, където не знам защо се намирам или тръгвам за нещо, но като стигна там, не знам за какво съм отишла... Сигурна съм, че ви се е случвало и на вас, и то неведнъж. Или - за миг виждам нещо неясно, с периферното си зрение сякаш, а после изчезва. В определени местности съществуват и места, на които границите между световете е съвсем тънка и почти прозрачна. Ако сте настроени на вълна приемане, ще видите и усетите това място. Психотропните вещества усилват тази вълна, но не ви препоръчвам използването им. Преживяванията не винаги си заслужават. Особено ужасните... Няма гаранции на кой от световете ще прекрачите границата, затова е рисковано да го правите.

     В нашия свят има много малко доказателства за съществуването на душата, затова и много малко хора вярват в съществуването й, а още по-малко се замислят за предназначението и. Единият начин да видим душата си е просто да се погледнем в огледалото. Забелязали ли сте, че често изглеждате по-различни, отколкото в представите си? Или по-различно от снимките си. Поглеждали ли сте друг човек в огледало? Е, не ви ли е правило впечатление, че изглежда другояче? Има и друго доказателство - сянката. Макар тя да не се вижда винаги, успокояващо е да сте видели собствената си сянка поне веднъж наскоро... Знаете от художествената литература за вграждането на сянка, участвали сте в тези невинни детски закачки в детството - да настъпиш сянката на другия. И двете действия не се отразяват добре на душата, но първото е фатално за тялото на човека, тъй като душата му започва да обитава неживо тяло и губи връзка с предишното си обиталище.

     Зомбитата нямат сянка, защото нямат душа. Те са само съживени тела, при които е късно да бъде върната душата. Такива същества нямат и отражения в огледалото, както и всяко същество, преминало в нашия свят от който и да е от другите светове, та дори и да си е намерило тяло-приемник. Огледалата са магически инструмент, те запечатват всяко същество, душата му, в себе си, и я запаметяват завинаги. Затова не се плашете, ако случайно, гледайки себе си, видите и чуждо отражение. Просто по някакъв начин сте предизвикали раздвижване в паметта му. Много малко хора са способни на това. И внимавайте да не счупите огледало... То ще се строши на толкова парченца, колкото са били на брой душите, отпечатани в него. И за всяка душа ще трябва да платите с по една нещастна любов.

     Всеки от нас е имал моменти на дежа вю (вече видяно). Не винаги е добре да видиш нещо, което ти предстои да се случи. На мен лично ми е било от полза два пъти в живота. Но когато усетиш дежа ву, това те озадачава, без да намираш обяснение за него. Само че, ето го обяснението. Това просто си го видял вече някъде в другите светове, най-вероятно в сънищния свят, където влизат и частици от другите четири. Колко пъти ми се е случвало да знам дори репликите и действията на събеседника си, звуците и миризмите - цялата обстановка. Усещала съм какво ще се случи дори само подбудена от някаква светлина или вкус... всичко може да отключи дежа вю.

     Всяка душа си има ин и ян, светлото и тъмното, сухото и влажното, плиткото и дълбокото, спокойното и бурното. Винаги са съществували и винаги са се противопоставяли едно на друго - доброто и злото. Независимо кое от двете надделява в определен момент, те са в равновесие за много дълги периоди от време и никое от тях не може да унищожи напълно другото, тъй като, останало само, би се самоунищожило или би създало друг вид своя противоположност, за да не спре еволюцията си. Само предизвикателствата ни карат да не застиваме доволно на мястото си и както трябва да се борим непрекъснато за по-добро материално съществуване, така и трябва да се борим в душата ни да надделява доброто над лошото, чистото над мръсното, светлината над тъмнината.

     Понякога е трудно, знам, но по-лошо е, когато си спрял да се бориш, без дори да усетиш, че си преминал изцяло в тъмната половина. Когато дори не знаеш, че съществува и добро, когато си загубил всички битки и си се предал... когато избираш лесния път - да се плъзнеш по наклонената плоскост към дъното, което погрешно виждаш като връх, когато си объркал посоките и няма кой да те изведе от тъмната гора, в която си се изгубил, когато си се отчаял и ти се иска да приключиш с битките и със себе си. Тогава трябва да се върнеш назад и да откриеш себе си в моментите, в които си бил щастлив, когато цветовете са били ярки, водата е била вкусна, а въздухът свеж, когато си бил чист и звънлив, като звука на камертон... и да започнеш отначало.