Истинска изненада бе, когато усети, че някой го гледа и видя едни големи, втренчени в него през страничното прозорче, черни очи. Те принадлежаха на най-слабия човек, когото Дреби бе виждал през живота си. След като непознатият разбра, че е бил забелязан, той се изправи и чак сега човек наистина се убеждаваше колко много прилича на скелет. Без да е наистина висок, тази негова суха и тънка фигура го издължаваше. Тесните устни върху силно удълженото лице се разтеглиха в изненадващо приятна усмивка. Дългата и буйна кестенява коса и широките риза и панталон се развяваха от полъха на топлия вятър. Дреби припряно отвори вратата и подаде ръка на мъжа.

     - Здравей, аз не познавам града ви, а това местенце тук ми се вижда приятно, за да отседна и да отделя време да го опозная. Аз съм Торни Селин, с кого имам честта?

     - Аз се казвам Бенджамин Съркъл и съм съдържателят на тази стара къща, в която ще се радвам да бъдеш мой гост - гласът бе басов, красив и дълбок, ръката му беше твърда и мазолеста, и стискаше здраво. - Но първо ще почерпя за добре дошъл в кръчмичката и след това ще те настаня, чувствай се мой приятел. Толкова отдавна не съм имал гости, че ми идваш като благословия.

     След тези думи ханджията го поведе към вратата на кръчмата, оградена от двете страни от дървените фигурки на две джуджета. Над вратата на кръчмата имаше надпис, прогорен в дървото: "Внимавай с драконите!" - гласеше той.

     - Откакто започна войната - продължи Бенджамин, - търговията западна. Селата наоколо са почти безлюдни, та и снабдяването с продукти вече не е лесно и евтино, както преди. Вече има и доста банди, занимаващи се с контрабанда, грабежи, убийства, черна борса и всичко, което съпътства една криза. Но при мен все още пътникът може да намери лична сигурност, прилична храна и чиста постеля, макар и на по-висока от преди цена. Имам собствена земя, на която отглеждам сам всичко необходимо, а останалото си набавям от града веднъж седмично. Имам и един млад помощник - буйно, но добро момче и много сръчно - сега ще го видиш.

     Влязоха в помещение, което много наподобяваше пещера. Стените бяха така изрисувани, че създаваха една напълно триизмерна илюзия и сякаш беше два пъти по-голямо от цялата сграда, гледана отвън. Имаше камина, огънят в нея весело блещукаше, съчките припукваха и топлината се разнасяше навсякъде с приятен аромат на борови дърва. Осветлението беше скрито, но бе много светло и отблясъците от кристалните и стъклени чаши, наредени зад бара, бяха като диамантени. Имаше бутилки с невероятни форми и цветове, съдържанието им също изглеждаше загадъчно за Дреби. Излъскани до блясък тенджери, тигани и всякаква посуда, висяха от кръглата поставка, висяща от тавана. Имаше и много растения, както по стените, където изглежда си растяха естествено, така и в саксии и вази от всякакъв вид като форма, размер и цвят. Дреби, като естет, веднага бе пленен от обстановката. Без да е претрупана, кръчмата с кръглите си дървени маси и красиво резбовани столове, изглеждаше великолепно. На стената отдясно имаше десетки картини, но той реши да ги разгледа след като обърне внимание на тъй любезния си домакин, който бе не по-малко колоритен от своята собственост.

     Иззад бара се показа младеж на около двадесет години и поздрави весело. Той бе висок, рус и къдрав, с искрящи зелени очи, които пробудиха у Дреби мисли за Мона. От фигурата му личеше, че се труди физически. Беше атлетичен и хармонично сложен, което се виждаше веднага под опънатите по него дънки и фланелка.

     - Съни, донеси на госта ни от моето любимо вино, като не забравиш мен и себе си - усмихнато заповяда господарят му, - а после приготви една вечеря за трима, но вложи цялото си въображение и умение в тази нелека задача. И пусни музика - добави той.

     - Добре, Бенджи, ще бъде изпълнено завчас. - Чевръстият момък се усмихваше през цялото време и огледа подробно госта от глава до пети. Огледът трая кратко, поради съответните размери на обекта. След това отиде до бара и включи един доста старичък джукбокс, от който се разнесе позната стара мелодия. Наля в две чаши червено като кръв вино и също толкова гъсто, а след като ги сервира, отсипа и на себе си. Докато тихичко подрънкваше с тенджерите и тиганите, пригласяше на песента, вярно при това. Личеше си, че върши всичко с желание и удоволствие.

     Дреби се чудеше как да подхване разговора за дърветата и задачата, възложена му от тях.В крайна сметка реши да отложи това за подходящ бъдещ момент, а сега да се отпусне напълно. Имаше усещането, че никога повече няма да му се удаде такъв случай...

     - Идват ли при теб, Бенджи, ако мога да те наричам така, - в отговор получи утвърдително кимване, - идват ли в кръчмата войници от едната или от другата армия? Създавали ли са неприятности?

     - Идват, когато им хрумне, за да се позабавляват - и едните и другите, но неприятности ми създават само когато действащи части си установят тук гарнизон. След тях всичко трябва да се възстановява, а някои забравят да си платят накрая. По-лошото е, че през това време не идват никакви други посетители. Проблемът е в това, че и "лошите" и "добрите" са еднакво прости и невъздържани. Искам да те предупредя, че ако дойдат, докато ти си тук, ти ще бъдеш за всеки от нас моят племенник. Едва ли някой ще те разпитва, но е добре да си подготвен, затова ще ти обрисувам родословното си дърво и родния си град, а ти ще ги запаметиш и ще те изпитваме със Съни, докато започнеш да се справяш без да се запъваш. Името си няма да променяш, нито професията, само роднините. Спокойно можеш да разказваш за своя роден град, защото моята сестра замина и роди сина си на юг наистина. И никой не е чувал за нея и семейството й нищо оттогава, дори и аз.

     Бенджи започна да разказва родовата си история, която не бе нищо особено, що се отнасяше до съвременниците им, но беше изключителна, съдейки по древните му предци.

     През това време Съни сервираше на масата невероятни и разнообразни като вкус и външен вид ястия. Дреби погълна количества, необичайни за неговия ръст и апетит. Изпитото вино не натежа на клепачите му както обикновено. Вероятно талантът на разказвач на неговия домакин задържаше вниманието му и поддържаше бодростта му. Жестовете и мимиките на Бенджи бяха толкова изразителни, че понякога вилицата на Дреби спираше насред пътя си към зяпналата му уста. На моменти гримасите на събеседника му бяха толкова комични, че Дреби и Съни, който се бе присъединил към компанията, се заливаха от смях, а Бенджи използваше тези чести и кратки мигове, за да хапне и пийне.

     Докато стигне до последния известен човек в рода си, навън вече беше станало тъмно. Бенджи предложи на госта си да излязат и да се разходят в прохладната вечер. След обилната храна и невероятното вино, наистина имаха нужда да се раздвижат и освежат преди лягане. Имаше пълна луна, която посребряваше всичко наоколо, а сенките непроницаемо черни. Звездите почти не се забелязваха на фона на светлото небе. Чуваха се звуците, издавани от обитателите на близката гора, а жабешкият хор откъм реката се опитваше да заглуши всичко. Тогава идилията бе нарушена от изстрели, идващи откъм града.

     - Мисля, че е най-добре да легнем да поспим, защото утре вероятно ще имаме гости. - каза мрачно Бенджи. Доброто настроение се бе изпарило. Тревога загриза сърчицето на Дреби и сви стомаха му на топка. Но отложи всичките си въпроси за следващия ден. Любезният му домакин му пожела сърдечно лека нощ, а безгрижно усмихнатият Съни заведе Дреби в мъничката стаичка, където вече го чакаше багажът му. След толкова много впечатления, насъбрали се през деня, той успя само да извади снимката на Дона, поставяйки я на шкафчето до леглото си и след като изми праха от себе си, заспа в момента, в който постави глава на възглавницата с недовършената мисъл: "Всичко ще е наред, с приятели като тези двамата, само късмет"!