Запозна ги собственият й съпруг. Срещнаха се в неговия офис, когато Силва бе довела дъщеря си да види вечно заетия
татко, а Манол бе дошъл по бизнес... Изобщо не й направи впечатление, ама хич! Но когато се срещнаха повторно, това изобщо
не бе случайно и тя го разбра - той дойде при нея уж да вземе служебна информация, но очичките му играеха по цялото й тяло
и на Силва нещо й заигра под лъжичката.
Случайната среща се повтори и продължи в кафенето близо до офиса й. Разговаряха за какво ли не, и двамата имаха
богат опит и изключително добра обща култура, и двамата бяха с чудесно чувство за хумор. И двамата едновременно усетиха как
нуждата от нежност среща разбиране у другия.
Хареса им това общуване, превърнаха го и в нещо повече - ласките, които даряваха един на друг бяха колкото нежни,
толкова и ненаситни. Само срещите им вече не протичаха по първоначалния начин - разговорите между тях намаляха, както и
темите. Сякаш любенето заместваше словесния израз на всичко, което искаха да си кажат. Вечер Силва се прибираше и мислеше
за Него. Манол си лягаше с представата за нея... и с мисълта за нея се събуждаше. Търсеха се, намираха се, любеха се, вече
не можеха да живеят един без друг.
Един ден, както си почиваха след доста интензивните си любовни ласки, Силва се загледа в ситните капчици пот по
лицето му и се замисли: дали пък не прекаляваше със своята ненаситност? Може би този човек имаше нужда и да си отпочине
малко от нея. Сигурно му се иска отново да ходи да рита футбол с приятелите си, да се занимава с автомобила си, както и да
отиде на концерт на любимата му чалга, която тя не понасяше? Ех, каква съм егоистка, укори се тя на ум. Обичта ми го
задушава... А на глас каза:
- Миличко, ти вероятно си доста умореничък, искаш ли да си отпочинем няколко дена един от друг?
Мъжът се бе отнесъл нанякъде през това време, дремеше му се, но гласът на жената до него го сепна леко и той долови
последните й думи. Разсеяно се запита какво ли е казала преди това.
- Виж, ако искаш повечко свобода, няма да имаш проблеми с мен, знам, че си много потентен мъж, казвал си ми и за
другите жени в живота ти, освен съпругата ти. - Продължаваше да се терзае вътрешно Силва, но беше длъжна да го направи, за
негово добро, Тя толкова го обичаше, че искаше само той да бъде щастлив, нищо друго. - Мога да ти се обаждам понякога и пак
да си правим срещите тук, при приятеля ти. Но знам, че откакто се запознахме преди шест месеца, ти само с мен се срещаш,
това е толкова дълго време, че сигурно липсваш на всички.
Манол се замисли. Да, вече повече от шест месеца май минаха, точно така, точно тогава бе започнал да търгува с
акции на американската борса. Той се понамръщи неволно - не разбираше много от икономика и просто следваше чартовите сигнали.
Жената видя погледа му и леко помръкналата физиономия, и вече знаеше, че трябва задължително да прекъсне тази
връзка, преди да е направила любимия си нещастен.
- Миличко, искам да не ми се обаждаш вече, хубаво би било да почнеш отново да ходиш на фитнес. Ако някога се затъжиш
за мен, можеш да ми звъннеш, но иначе е по-добре аз да ти се обадя след време. Знам, знам, била съм глупачка, като съм
смятала, че в твое лице съм намерила рицаря в сребърни доспехи, но пък не съжалявам, че те имах.
Мъжът долавяше по някоя и друга дума от репликите на Силва, но мислено пресмяташе колко време още да изчака за
продажбите на акциите. Обикновено инвестираше в една-две компании и ги държеше средно няколко седмици. Досега грешките му
се свеждаха до това, че продаваше по-рано отколкото трябва. Трябваше да направи ново изследване.
- Миличко, не ми се сърди - Тя изтълкува поклащането на Маноловата глава като недоволство от думите й и от това й
идваше да си плесне един шамар, че го тормози толкова много. Защо досега не бе забелязала, че той е уморен от връзката им и
само кавалерството не му позволява да я прекъсне сам... може би защото бе толкова щастлива с него? - Знам, че не съм това,
за което си мечтал цял живот, но все пак хубаво си прекарваме заедно, нали?
Манол си спомни разговора с шефа си, който самодоволно му даде високомерния си съвет да не инвестира 100%, а
разпредели риска и възвръщаемостта, като си избере фонд и портфейли и да действа. Имаше повече ум в главата си от Шефа,
инвестираше от дълго време в Mutual funds, но винаги му бе трудно да определи правилния момент за продажбата на
индивидуалните акции. Стисна конвулсивно юмруци, сетил се какво стана със SNDK.
- Добре, добре, няма повече да говорим за това. Просто някой ден ще ти звънна, за да се разберем. - Тя се обличаше
бързо, въпреки, че тайно се надяваше мъжът да стане, да положи главата й на гърдите си и да й каже "Глупачето ми мило,
остани, не мога да си представя живота си без теб!" и на учудения му от бързото й заминаване поглед, отговори с лекото
затваряне на външната врата.
Мъжът прегърна възглавницата и задряма.
След две седмици Манол срещна съпруга на Силва. Заговориха се, той си беше мъж на място, стабилен и отговорен,
много добър бизнесмен. Имаше и колекционерски страсти, обичаше политиката и историята. И, разбира се, те бяха любимите му
теми за разговор. Манол се сети нещо и го попита:
- А ти защо никога не си ми показвал сребърните доспехи от колекцията си?
